Ники Лауда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ники Лауда
Роден
Виена, Австрия
Починал
20 май 2019 г. (70 г.)
Националност Австрия
Кариера
Активност1971 – 1979
1982 – 1985
ОтбориМарч
БРМ
Ферари
Брабам
Макларън
Състезания172 (171)
Шампион3 – 1975, 1977, 1984
Победи25
Подиуми54
Точки420,5
Първи позиции24
НБО24
Първи старт1971 ГН Австрия
Първа победа1974 ГН Испания
Последна победа1985 ГН Нидерландия
Последен старт1985 ГН Австралия
Ники Лауда в Общомедия

Андреас Николаус „Ники“ Лауда (на немски: Andreas Nikolaus „Niki“ Lauda) e австрийски състезател от Формула 1, професионален пилот и предприемач. Роден е на 22 февруари 1949 година, във Виена, Австрия.

Участва в състезания от 1971 до 1979 и от 1982 до 1985. Има 172 старта, от които 54 са били с подиум, а 25 са завършили с победа. На 1 август 1976 Лауда катастрофира на пистата Нюрбургринг и бива блокиран в горящия си автомобил. Той е спасен от трима други пилоти и въпреки че веднага след катастрофата е в съзнание и може да стои прав, впоследствие изпада в кома. Ники Лауда получава тежки изгаряния на кожата и белите дробове, но въпреки това се завръща на пистата шест седмици след катастрофата си. Той е собственик на авиокомпаниите Lauda Air и NIKI.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Започва състезателната си кариера през 1968 г. в рали с автомобил „Мини-Купър“, собственост на състезателя с туристически автомобили Фриц Баумгартнер, а по-късно го заменя с „Порше 308“, също негов. През 1969 г. се състезава във Формула 3.

През 1971 г. след няколко неуспешни опита от страна на Лауда да сключи договор с тим от Формула 1, получава утвърдителен отговор от отбора на „Марч“ за участие в световния шампионат срещу 35 000 марки.

Във Виена първа Австрийска банка обещава да спонсорира младия пилот, но след като той се завръща в страната разбира, че банката е отказала заема. Баща му и неговият приятел Маутнер Ракхоф (фабрикант на бира), членове на управителния съвет в касата, решили, че е по-добре младият Ники да постъпи в промишлеността, отколкото в прекалено опасния тогава спорт.

Години по-късно в свое интервю австрийският пилот споделя: „Имах само три седмици за изплащане на дълга и се намирах в абсолютна безизходица. В Райфайзен директорът на банката ми заяви, че е лудост да се даде такава сума без покритие. Накрая с мъка успях да получа заем с петгодишен срок, но с много голяма лихва от 6% и то срещу гаранция за моя живот. За целта сключих със Застрахователно дружество „Алианц“ застраховка живот. Застрахователната премия обаче беше изнудваческа – 10 000 марки годишно. Бях длъжен да успея, в противен случай щях да потъна в дългове за цял живот“.

Кариера във Формула 1[редактиране | редактиране на кода]

Дебютът на Ники Лауда във Формула 1 с кола „Марч 711-Форд“ е през 1971 г. в Австрия. В края на 1972 г. „Марч“ повече не може да финансира отбор във Формула 1. С дългове и без автомобил, Лауда е принуден да се състезава с туристически автомобили и да работи в дискотека.

През 1973 г. преминава при Луис Стенли в отбора от Формула 1 „БРМ“, който често го заплашва, че ако не бъде достатъчно бърз, ще го замени със съотечественика на Лауда – Щупан. Този сезон донася на австриеца първите му две спечелени точки на пистата Спа (Белгия). На Нюрбургринг чупи ръката си, а на Монца претърпява тежка катастрофа.

Ники Лауда печели 3-та титла с Макларън MP4/2.

През 1974 г. сключва договор с отбора на Ферари и заема четвърто място в генералното класиране, а следващата година му донася световната титла. В свое интервю Лауда споделя „През 1974 бях ученик. Учех се от всички мои допуснати глупави грешки. Имах най-добрата кола и през този сезон (1975) бях без особени проблеми, за да достигна до короната на световното първенство“.

През 1976 г. става вицешампион, само с една точка разлика от световния шампион Джеймс Хънт, след като във Фуджи (Япония), при проливен дъжд веднага след първата обиколка излиза от колата си и се качва на първия самолет за Европа. Екипът на Ферари омаловажава станалото с обяснението за повреда в двигателя. Лауда признава откровено и смело, че се е изплашил: „При такива условия не се състезавам“. Шест месеца по-рано същата година, разбива своето Ферари в предпазните огради на Нюрбургринг и автомобилът му избухва в пламъци. Пилотът едва се измъква жив от ламарините и получава множество сериозни изгаряния по лицето и тялото, след като е останал обгърнат от пламъците в продължение на 55 секунди при температура от 800 градуса. По-късно в болницата през цялото време до австрийския пилот е имало свещеник, който се е молил за неговото оздравяване. Белезите по лицето на световния шампион личат и до днес. „Не минава и ден без да се сещам за този ужасен ден“, „Когато свещеникът ми даде последно причастие, изпитвах такава ярост, такава жажда за живот, че реших да се боря, за да оздравея“ – коментира Лауда. След завръщането си на пистата Монца същата година завоюва четвърто място.

През 1977 г. отношенията на пилота с тима на Ферари значително се влошават. Вторият пилот на отбора – швейцарецът Регацони е заменен от аржентинеца Карлос Ройтеман, а дългогодишният механик на австриеца Ермано Коужи е уволнен. Това окончателно кара пилота да напусне отбора, като отказва и последното състезание в Канада, след като вече е двукратен световен шампион.

1978 г. донася само две сезонни победи на Лауда в Швеция и Италия с отбора на Брабам Алфа Ромео.

Самолет на „Лауда Еър“

През 1979 г. Лауда се сдобива със син. Същата година се отказва от надпреварите като заявява: „Да пилотираш при такива условия не е смелост, а неокачествима глупост“. През този период се занимава с частната си авиокомпания.

През 1982 г. отново се завръща във Формула 1, като приема чак шестата покана на спортния директор на Макларън, Рон Денис, за пробни изпитания като гост. За кратко време австрийският пилот отново е завладян от страстта към колите, пистите и скоростта. През този сезон се класира на пето място с отбора на Макларън. Следващата година е несполучлива и Лауда се нарежда едва на осмо място.

През 1984 г. в борба със своя съотборник Ален Прост до последния 16-и старт на пистата Ещорил (Португалия), завоюва шампионската титла само с половин точка пред вицешампиона: „Не съм и мислел че Ален Прост и аз така победоносно ще доминираме. Въпреки това цялата ми мотивация почиваше на една основа – трябва да надвия Прост. Много ме ядоса пресата, която представяше вицешампиона като по-добър пилот от мен. Трябва да е ясно на всички, че в последното състезание, когато спечелих необходимите ми точки, нямах намерение да атакувам безразсъдно. При финала в Ещорил се молех в последните обиколки така: „Мила, моя, скапана кола, изкарай докрай!“

1985 г. е неуспешна за трикратния Световен шампион, той печели само 1 победа, завършва в точките общо 3 пъти и има актив от 14 точки. След този злополучен сезон решава, че е време да се откаже окончателно.

Резултати от Формула 1[редактиране | редактиране на кода]

Година Отбор Шаси Двигател 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 WDC Тчк.
1971 STP March Racing Team Марч 711 Ford Косуърт DFV V8 RSA ESP MON NED FRA GBR GER AUT
Ret
ITA CAN USA НК 0
1972 STP March Racing Team Марч 721 Ford Косуърт DFV V8 ARG
11
RSA
7
НК 0
Марч 721X Ford Косуърт DFV V8 ESP
Ret
MON
16
BEL
12
Марч 721G Ford Косуърт DFV V8 FRA
Ret
GBR
9
GER
Ret
AUT
10
ITA
13
CAN
DSQ
USA
NC
1973 Marlboro-BRM БРМ P160C BRM V12 ARG
Ret
BRA
8
18-и 2
БРМ P160D BRM V12 RSA
Ret
БРМ P160E BRM V12 ESP
Ret
BEL
5
MON
Ret
SWE
13
FRA
9
GBR
12
NED
Ret
GER
Ret
AUT
DNS
ITA
Ret
CAN
Ret
USA
Ret
1974 Scuderia Ferrari SpA Ферари 312B3 Ферари плосък-12 ARG
2
BRA
Ret
RSA
16
ESP
1
BEL
2
MON
Ret
SWE
Ret
NED
1
FRA
2
GBR
5
GER
Ret
AUT
Ret
ITA
Ret
CAN
Ret
USA
Ret
4-ти 38
1975 Scuderia Ferrari SpA Ферари 312B3 Ферари плосък-12 ARG
6
BRA
5
1-ви 64.5
Ферари 312T Ферари плосък-12 RSA
5
ESP
Ret
MON
1
BEL
1
SWE
1
NED
2
FRA
1
GBR
8
GER
3
AUT
6
ITA
3
USA
1
1976 Scuderia Ferrari SpA Ферари 312T Ферари плосък-12 BRA
1
RSA
1
USW
2
2-ри 68
Ферари 312T2 Ферари плосък-12 ESP
2
BEL
1
MON
1
SWE
3
FRA
Ret
GBR
1
GER
Ret
AUT NED ITA
4
CAN
8
USA
3
JPN
Ret
1977 Scuderia Ferrari SpA Ферари 312T2 Ферари плосък-12 ARG
Ret
BRA
3
RSA
1
USW
2
ESP
DNS
MON
2
BEL
2
SWE
Ret
FRA
5
GBR
2
GER
1
AUT
2
NED
1
ITA
2
USA
4
CAN JPN 1-ви 72
1978 Пармалат Racing Team Брабам BT45C Алфа Ромео плосък-12 ARG
2
BRA
3
4-ти 44
Брабам BT46 Алфа Ромео плосък-12 RSA
Ret
USW
Ret
MON
2
BEL
Ret
ESP
Ret
FRA
Ret
GBR
2
GER
Ret
AUT
Ret
NED
3
ITA
1
USA
Ret
CAN
Ret
Брабам BT46B Алфа Ромео плосък-12 SWE
1
1979 Пармалат Racing Team Брабам BT48 Алфа Ромео V12 ARG
Ret
BRA
Ret
RSA
6
USW
Ret
ESP
Ret
BEL
Ret
MON
Ret
FRA
Ret
GBR
Ret
GER
Ret
AUT
Ret
NED
Ret
ITA
4
14-и 4
Брабам BT49 Ford Косуърт DFV V8 CAN
DNP
USA
1982 Марлборо McLaren International Макларън MP4B Ford Косуърт DFV V8 RSA
4
BRA
Ret
USW
1
SMR BEL
DSQ
MON
Ret
DET
Ret
CAN
Ret
NED
4
GBR
1
FRA
8
GER
DNS
AUT
5
SUI
3
ITA
Ret
CPL
Ret
5-и 30
1983 Марлборо McLaren International Макларън MP4/1C Ford Косуърт DFV V8 BRA
3
USW
2
FRA
Ret
SMR
Ret
MON
DNQ
BEL
Ret
DET
Ret
CAN
Ret
GBR
6
GER
DSQ
AUT
6
10-и 12
Макларън MP4/1E TAG V6t NED
Ret
ITA
Ret
EUR
Ret
RSA
11
1984 Марлборо McLaren International Макларън MP4/2 TAG V6t BRA
Ret
RSA
1
BEL
Ret
SMR
Ret
FRA
1
MON
Ret
CAN
2
DET
Ret
DAL
Ret
GBR
1
GER
2
AUT
1
NED
2
ITA
1
EUR
4
POR
2
1-ви 72
1985 Марлборо McLaren International Макларън MP4/2B TAG V6t BRA
Ret
POR
Ret
SMR
4
MON
Ret
CAN
Ret
DET
Ret
FRA
Ret
GBR
Ret
GER
5
AUT
Ret
NED
1
ITA
Ret
BEL
DNS
EUR RSA
Ret
AUS
Ret
10-и 14

Източници[редактиране | редактиране на кода]